За дискриминация: Д-р Миладиноски писа до Федерацията за човешките права

Само в България хосписите са извън здравната, социалната системи и извън НЗОК. Това е дискриминация от страна на държавата, по отношение на здравната политика, първо към своите граждани, които се нуждаят от рехабилитация, лечение и грижа, а после и към работещите в тези структури. Това е така само в България от страните членки на ЕС, както и при тези от Балканския полуостров. Ето защо изпратихме писмо до Международната хелзинкска федерация за защита на човешките права, както и до Европейската асоциация на хоспис грижите.

Това обяви в рубриката „По-здрави с Дарик Югоизток“ – д-р Димче Миладиноски, председател на Асоциацията на хосписите в България и собственик на два от тях в Черноморец и Поморие.

Преди близо година той изпрати писма до здравния министър, премиера и до НОЩ с предложение хосписите в България да бъдат активно включени в борбата срещу КОВИД-19 като буферна зона. По думите на д-р Миладиноски, това се е случило, но без потвърждението и съдействието на държавата.  

„Все още отговор на предложенията липсва. През това време хосписите си закупуваха предпазните средства от първа необходимост и към настоящия момент посрещат стотици пациенти за долекуване на последствията от К-19. Нашите пациенти често са хора, които не могат да се обслужват сами, да се грижат за себе си, а имат ежедневна нужда от рехабилитация, лечение, психологическа помощ. Всичко това, дори в общинските структури е платено. Питам ви, как тези граждани, работели и плащали осигуровки в страната си да покрият лечението си? Къде по света е така?“, пита д-р Миладиноски.

По думите му, в хосписите днес, година след началото на пандемията, се настаняват пациенти, с тежки последици от Ковид, на различна възраст.


Д-р Миладиноски към МЗ: Включете хосписите в здравната система

Най-важното звено в болничната помощ, от което се нуждае голямата част от населението на страната, а именно застаряващото, е напълно изключено от веригата на здравни грижи в България, чрез  изключването на хосписите от здравната система. Това е геноцид срещу българското общество, каза в рубриката „По-здрави с Дарик Югоизток“ – д-р Димче Миладиноски - председател на националната асоциация на хосписите в България.

По думите му, медицинските хоспис центрове все още не стоят на картата на здравното министерство или касата. ПРез март 2020 д-р Миладиноски е писал до ръководствата на МЗ, НОЩ и президента Радев, с искане хосписите да бъдат изцяло включени в здравната система като буфер между болнична и доболнична помощ и здравната и социална политика. Основната цел на искането е била, чрез приемането на услугата, хосписите да могат да бъдат пълноценни помощници в борбата с КОВИД 19. Отговор обаче не последвал.

„Ние долекуваме хора след инсулти, преминали тежки операции, хронично или онкологично болни, инвалидизирани, обездвижени, страдащите от най-значимите заболявания. Нашата задача е да им осигурим здравна грижа, рехабилитация, социална грижа и дори, предвид тежкото им състояние – духовна. Хосписите са най-важното свързващо звено между социалната и здравна политика на една страна. А сме единствените, които нямат достъп до услугите на НЗОК. Нещо повече, хосписите не фигурират в нормативните документи, освен в Наредба 3 от 2000 г., което е причина да плащаме всички лекарства и консумативи с ДДС.  В цяла Европа се отделя огромен ресурс за този сигмент. В България, където се отчита голям демографски срив и все по-застаряващо население – за здравното министерство и НЗОК ние не съществуваме. Това обрича стотици българи на страдание и ужасяващ край“, каза д-р Миладиноски.

Днес хосписите в страната драстично намаляват. От 117 през 2007 година, сега са по-малко от 48. Но те са изключително необходими за всеки прекарал инсулт, инфаркт, ампутация, тежка онкологична операция. Хоспис услугите обаче са достъпни само за хора с много пари, защото държавата не покрива нищо от тези услуги. 

„Знаем, колко е пенсията в България. Как с нея да се покрие престой, рехабилитация, подходящата храна и лечение? Къде отиват тези наши съграждани, които цял живот са работели и са давали за страната си? Изхвърляме ли ги?“, пита председателят на БНАХ. 

Хосписите като специализирани лечебни заведения обаче са задължени, според новата Наредба на МЗ, да осигурят линейки и лечение за Ковид пациенти.

„През март лично настоявах хосписите да се включат в борбата с Ковид. Не получихме нищо, ръкавици или макси, които рязко изчезнаха от търговската мрежа и се оскъпиха повече от 7 пъти.  А какво остава да бъдем разпознати като здравната система. Сега тази система ни казва, че сме задължени да го направим, отново със собствени средства и при сериозен риск. Последно – има ли ни или ни няма за държавата? В Бургаска област има база, цяла огромна бивша болница с перфектна база и възможност за прием на 1000 болни пустее. Тя може да бъде основна Ковид болница. 9 месеца обаче тези възможности се пренебрегват за да може сега да говорим за криза и частната отговорност“, коментира още той.


Хосписите на д-р Миладиноски с нова барокамера за пациенти след К-19

Супер модерни барокамери, насочена предимно за лечение, вече функционират в хосписите на д-р Димче Миладиноски в град Черноморец и Поморие. Те са предназначени предимно за пациенти, преминали през Ковид-19 и такива получили усложнение след заболяването.

„Техниката е на NASA и е специално разработена за лечение. Вярно е, че барокамерите се използват от здравите пациенти предимно за подмладяване и повишаване на имунитета, което барокамерите безспорно правят. Но в случая нашите устройства са насочени за по-бързото възстановяване на пациентите ни“, разказа д-р Миладиноски.По думите му, методи като солните стаи с халогенератори, лечението със слънчева светлина и други подобни терапии са много полезни за организма, преминал през тежки дихателни предизвикателства. „Барокамерата обаче е още по-ефективна, когато става дума за болести, засегнали белия дроб. Всеки знае, че когато той е увреден – страдат и всички останали органи в човешкото тяло. Ударното насищане с кислород на клетките води до по-пълно оздравяване и отделно от това има мощен ефект върху имунитета“, сподели още д-р Димче Миладиноски.


Д-р Миладиноски, управител на хосписа в Черноморец: Учредяваме първата Асоциация за палиативни грижи в България, искаме повече хора да имат достъп до достойни старини

„Учредяваме първата Асоциация за палиативни грижи в България. Хосписи от цялата страна могат да подават документи за участие на адреса на хосписа в град Черноморец и на този на хоспис „Добролюбие” в Кърджали. Целта ни е чрез асоциацията - лечебните заведения, в които се полагат грижи за лежащо болни пациенти и такива в терминален стадий, да комуникират по-лесно със Здравното министерство. От това най-голямо облекчение ще имат роднините на пациенти, изискващи постоянни грижи”, заяви за БургасИНФО управителят на хосписа в Черноморец д-р Димче Миладиноски. Той и колегите му от хоспис „Добролюбие” в Кърджали са първите съучредители на асоциацията.

„Поемаме тази инициатива, защото според нас трябва да има по-ясна нормативна база за хосписите. Има нужда от промяна, която да е вдъхновена от други Европейски страни, където държавата поема лечението на лежащо болните пациенти и тези в терминален стадий. В момента в България здравна пътека за престой в хоспис няма и всичко се заплаща от роднините. Макар и да се водим лечебни заведения, ние не получаваме финансиране, при нас не могат да работят доброволци, както е в другите страни, и нямаме данъчни облекчения. Поддържането на медицински персонал – лекари, медицински сестри, стоматолог и физиотерапевти струва скъпо”, заявява д-р Миладиноски.

Към момента право на престой в хоспис имат само пациенти с онкологични заболявания в терминален стадий, при това само за 20 дни. Тази клинична пътека се изпълнява от болници за активно лечение. Грижите за останалите пациенти най-често се поемат изцяло от техните роднини, които имат опцията да наемат медицинска сестра или да отделят средства за хоспис. И в двата случая това струва скъпо.

„Много често хората бъркат хосписа със старчески дом, но това са две напълно различни неща. Хосписът е лечебно заведение, в което медицински и други специлисти осъществяват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, подписано от лекар на лице с хронични инвалидизиращи заболявания и медико-социални проблеми. При нас постоянно работят лекари”, споделя д-р Миладиноски.

Въпросът с хосписите е решен по различен начин в европейски страни. В някои те функционират като неправителствени организации или такива, обособени около църквите. Дори в страни извън ЕС, като Македония, държавата подпомага този вид грижи.


Десетки балони полетяха в небето над Черноморец за Световния ден на милосърдието

Град Черноморец отбеляза Световния ден на милосърдието и палиативните грижи. 12-ти октомври е посветен на тежко болните пациенти, тези с хронични заболявания и здравните работници, които полагат грижи за тях. Това също е и ден на хосписите в световен мащаб. Балоните бяха пуснати от директора на хосписа в Черноморец д-р Миладиноски, неговият екип и пациенти. Д-р Миладиноски е председател на Асоциацията на хосписите в България. Заедно с отец Стилиян от църквата Свети Никола в Черноморец и болните, те изпратиха своето послание в небето.

 В този ден от Асоциацията на хосписите отново поискаха бързи промени в нормативната уредба на страната, отнасящи се до този тип грижи. Всички присъстващи бяха с тениски „Хосписни грижи за всеки, стига дискриминация“. Първият хоспис в световен мащаб е бил създаден през 60-те години на миналият век в Лондон Великобритания.

„Минаха 20 години от създаването на първия хоспис в България. Считаме, че е настъпил моментът за интегриране на хосписите в здравната система, тъй като това са единствените лечебни заведения, които нямат обществен ресурс - те са на самоиздръжка. Затова и бяха пуснати тези балони като символ на мир, любов и надежда, като символ за всички, отиващи си от този свят”, заяви д-р Миладиноски. Писмото с исканията на асоциацията беше изпратено официално до всички институции, имащи отношение към хосписите и палиативните грижи. За в момента единственените отговорили са от кабинета на президента на Румен Радев.  


Д-р Миладиноски готов да осигури 150 легла при нужда в хосписите си в Черноморец и Поморие за болни от коронавирус

Д-р Димче Миладиноски, който е председател на Националната асоциация на хосписите в България, направи благороден жест. Д-р Миладиноски обяви, че при нужда може да осигури безплатно 150 легла за лечение на болни от COVID-19. Така ще бъде подсилена легловата база в областта, ако епидемията се разрастне.

„Аз и персоналът в хосписите ни в Черноморец и Поморие сме готови да приемем 150 пациенти”, заяви д-р Миладиноски. В хосписа си в Черноморец той разполага и с така нужното оборудване от дихателни апарати.
„В Черноморец имаме четири такива апарата”, заяви д-р Миладиновски. Той е персоналът му са обучени да работят с хора в тежко състояние.


Д-р Миладиноски: Завършваме барелефа на Джон Стайнбек, духът на „Улица „Консервна” винаги ще е жив в Ченгене скеле

Ченгене скеле носи особена магия, която пленява всеки, стъпил в него. Един от жителите на Рибарското селище, който прави това място още по-вълнуващо, е д-р Димче Миладиноски. Той е пряк потомък на изтъкнатите български възрожденци, лекар по професия и живее вече 11 години в селището. По негова идея бе подета инициатива за изграждане на барелеф на писателя Джон Стайнбек.

 Много ще се запитат защо точно на него? Отговорът е улица „Консервна”, която е именувана на една от книгите на автора. Почти сме готови с барелефа. Остава още съвсем малко. Благодаря на всички, които подкрепиха идеята. Според мен така пазим не само самобитността на това място, но и създаваме историята на Ченгене скеле”, сподели за БургасИНФО д-р Димче Миладиноски. Той е председател на НЧ “ Братя Миладинови“. А следващата му кауза е създаването на голяма библиотека, която да развива поетичния дух на „Ченгене скеле”.

„Няма по-интересни истории от морските и по-голям полет на въображението то този край морето”, допълва д-р Миладиноски. Според него Рибарското селище е едно от най-интересните и уникални места не само в Бургаско, но и в цялата страна.


„Изпращаме една много тежка година, но благодарение на общите усилия ние преодоляхме трудностите и се справихме. Проблем беше ограничението в свободното движение , но ние сме ваксинирани и се надяваме от догодина и този проблем да отшуми!“, каза директорът на Дома Любчо Марков.

Кметът Жельо Вардунски припомни за проблема с ниското заплащане на социалните работници, които се грижат за потребителите в такива социални заведения. „Сега се надявам новото правителство наистина малко по – сериозно да погледне към този тип институции, защото условията на труд са тежки и се изисква по специален подход към хората настанени в тях. Работещите това, заслужават по – високо заплащане! А иначе Общината помага с каквото може - ремонтирахме водопровода, извършваме ремонти по сградите. Каквото се наложи гледаме да го правим през общината, за да не са разходите им от оскъдния им бюджет. Помагаме!

Д-р Димче Миладиновски, който е председател на националната асоциация на хосписите в България, уважи празника в социалната институция и дари специализирана медицинска апаратура. Според него държавата не прави достатъчно за полагането на по - добри грижи за потребителите на такива домове.


Д-р Димче Миладиноски Председател на народно читалище „Димитър и Константин Миладиновци – Струга – Рибарско селище Бургас“ споделя :

„Очаквайте откриване на новата библиотека в рибарско селище с над 20 000 тома на морска тематика“


Бургас (17 юни 2022) По тридневна програма в Рибарското селище край Бургас започна пътуващ семинар "Успешни практики за презентиране на световното културно наследство, което е под егидата на ЮНЕСКО. Инициативата е на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

При откриването му доц. д-р Красимира Александрова (вдясно) - директор на НБКМ и придружаващите я експерти отдадоха почит и положиха цветя на паметния знак на американския писател Джон Стайнбек. Той е поставен в началото на главната улица на селището - ул. „Консервна".

Участниците в семинара бяха запознати от Димитър Янчев - председател на Сдружение „Морски сговор“ - съорганизатор на семинара, с уникалната етнографска експозиция, посветена на черноморското рибарство. Д-р Димче Миладиноски (вляво)- председател на народното читалище „Братя Миладиновци - Струга - Рибарско селище в Бургас - 2020“ ги информира за първите инициативи на читалището.